Стомашни заболявания

Термовизуалната диагностика позволява коментар не само за наличието на стомашни заболявания, но също така и за техния тип и степен на развитие. Всичко това се случва по един напълно безвреден начин с огромен процент на сигурност в поставената диагноза и без какъвто и да било дискомфорт за пациента.

Изследването разграничава хроничния гастрит от язвен дефект. Допълнително при наличие на язва може да се коментира в детайл нейната активност.

Всяка една топлинна стойност бива визуализирана в съответната цветова гама. При наличие на ерозивен гастрит се наблюдава меко, дифузно представяне в топлата гама, стойностно около 0.20°C топлинна разлика между здравата тъкан в съседство към ерозивния участък. Това се дължи на нарушения в най-повърхностния слой на стомашната лигавица (мукозен слой). Обратното – при атрофичен гастрит имаме уплътнение на стомашната лигавица и образът е в студената, синя гама.

Когато имаме язва, нарушението на стомашната лигавица продължава в дълбочина, преминава през по-долния – субмукозен слой и съответно като един сериозен дефект се представя в самостоятелно изразен топлинен образ, стойностно около 0.30°C топлинна разлика между здравата тъкан в съседство и ерозивния участък. Когато язвеният дефект достигне най-долния мускулен слой, придружен с кръвоизлив и/или опит за перфорация, топлинната разлика е около 0.60°C (фиг.1). Тук вече говорим за активна язва с опасност от описаните усложнения – кръвоизлив/перфорация. Обратното – когато медикаментозно и диетично (при антибиотично лечение) язвената ниша се напълни с гранулационна тъкан (калцирана язва), термографски се наблюдава студен (хипотермичен) образ.

Практикуващите лекари често се сблъскват с проблема за бърза диагноза на болезнени процеси в коремната област. Грешката при такива ситуации може да струва живота на болния. Термовизуалните признаци за остър апендицит – повишаване на температурата на червеобразния израстък на сляпото черво – са ясно изразени (фиг.2).

Термографската картина е достатъчно красноречива. Тя се явява решение на особено актуалния проблем с този вид заболявания в педиатрията и геронтологията, когато клиничната картина е била пренебрегната, а болният сам не е в състояние правилно да изложи оплакванията си.

Термовизуалната диагноза на остър апендицит е достоверна на почти 100% и се поставя за 3 минути. Така внедряването в клиничната практика на термовизуалната диагностиката на ‘остър корем’ позволява да се намалят хирургическите интервенции около 4 пъти.

Честа причина за болки в корема е възпалението на жлъчния мехур и жлъчните канали. Ултразвуковата диагностика дава само структурно описание на стените на жлъчния мехур. Термовизорът ни дава резултат веднага. Например: петниста хипертермия в проекцията на черния дроб и ‘горещ’ жлъчен мехур (фиг.3). Няма друго заболяване, при което да се наблюдава такава картина.

При гастрити, дуоденити и язвена болест откриваме изменение в температурата в проекция на болния орган (фиг.4).

На фиг.5 е показана термограма на болен от гастроезофагит с повишена секреция, а на фиг.6 – гастродуоденит с понижена секреция.

Термовизуалната диагностика е метод, чиято бързина и безвредност са доводи в полза на широкото му внедряване в педиатрията.

По ред причини една гастроскопия е трудно приложима особено при по-малки деца. Термовизулната диагностика не предизвиква негативни реакции у пациента, не изисква никаква специална подготовка преди прегледа, а резултата лекарят получава само след 3 минути.

Напоследък рязко зачестиха случаите на дисбактериоза на червата, предизвикана от употреба на антибиотици. Това заболяване по актуалност е на първо място сред болестите на храносмилателния тракт. За диагностичен термовизуален критерий тук служи откриването на зони с понижена температура около пъпа по хода на дебелото черво (фиг.7), при което степента на температурния градиент и площта на хипотермията е правопропорционална на тежестта на заболяването.

Този симптом се появява още на субклиничните стадии на развитие на дисбактериозата, когато липсват видими разстройства на храносмилането. Както и при гастрита, тази диагностика е качествена. Тя не може да определи какви бактерии са повече и какви по-малко.

Огромното достойнство на термографското изследване е във  възможността за провеждането на абсолютно безвредни масови профилактични прегледи и в извършването на контрол на провежданото лечение, който ще покаже доколко то е успешно.

Стандартният метод за диагностика на дисбактериоза е бактериологичната посявка на съдържанието на правото черво. Това обаче е много трудоемък процес, който изисква не само максимална стерилност и унификация на времето за вземане на пробата, но и осигуряване на нейното съхранение, специфични температурни условия и висококвалифицирани лаборанти-бактериолози.

Затова на практика анализът на изпражненията за дисбактериоза, който се провежда в нашите медицински институции, невинаги дава реална представа за съдържанието на съответната микрофлора в дебелото черво. Този период на очакване не позволява своевременното контролиране на ефективността на провежданата терапия посредством лабораторното изследване. В този случай термовизията е изключително удобна и дава достатъчно информация за диагностика и динамично следене на ситуацията по бърз и безболезнен начин.

ЗАПИТВАНЕ ЗА СВОБОДЕН ЧАС